Гейзерът в Сапарева баня, възможности за туризъм в района на общината

От много време си мечтаех да посетя Гейзера в град Сапарева баня, който е визитната картичка на града. Известен е с това, че е с най-горещата вода на Балканския полуостров-103 градуса по Целзий. В информацията за него, която първоначално бях прочела пише, че пулсира и на всеки 5-6 секунди изригва и изхвърля воден стълб на височина 18 метра! Една удивителна снимка потвърждаваше това /първата от публикуваните по-горе/. И всеки път когато минавахме покрай градчето бързахме да се изкачим в планината, или да се приберем по-бързо. Често за да съкратим пътя към и от югозападната част на страната ни минавахме отново покрай Сапарева баня и си казвах, че трябва да направим една отбивка, макар и за кратко.

Един съботен ден се отправихме към 7-теРилски езера с група туристи. Целта ни бе да отидем до Езерния връх, откъдето се открива прекрасна гледка към всичките езера. И за да оправдаем изминатите километра , туристическата агенция бе включила посещение на близък манастир. Но закъсняхме за посещение на манастира и предложих на групата да заменим този обект с друг, а именно с посещение на Гейзера.

Бях си опреснила информацията . Пишеше, че след направени промени, обновяване на фонтана а край него водната струя, образувана под налягането на горещите водни пари, „избухвала“ на всеки 5-6 минути. Застанахме с фотоапарати, камери и зачакахме чудото да се случи. Но не се случи… Планинският водач, който придружаваше групата ни каза, че не винаги пулсира.

Горещият минерален извор първоначално се е използвал за отопление на общината, двете детски градини. Водата му отива и до санаториума, поликлиниката и оранжериите. Преди години Общината е спечелила проект от Министерството на регионалното развитие за 200 000 лева за изграждането на парк, два басейна и почивна база. Защото дотогава повечето жители на Сапарева баня са ходели на басейн в Белчин баня . Паркът вече е факт, но къде изчезна онова чудо на природата?

Тръгнахме си с тъга. Спомних за едно незабравимо преживяване през 1987 година, когато като туристка с „Балкантурист“ стигнах до далечна Япония. В програмата имахме посещение на гейзер. 200 души българи, пътуващи с шест комфортни автобуса ни оставиха на паркинг и за да стигнем до мястото за наблюдение, минахме през огромно пространство с щандове, наредени със сувенири-изкушения за туриста. Излязохме на открито пространство, с амфитеатрално наредени места за сядане, а в средата бе мястото на фонтана. Не бяхме единствените посетители, всички стояха в очакване и когато водата изригна от земните недра, придружена от пара и водни капчици, заработиха камери, фотоапарати. Това беше атракцията!

Когато за първи път срещнах информация за Гейзера в Сапарева баня, пишеше, че местните ползвали горещата вода да си варят яйца, зеленчуци, а възрастните жени и за пране. Вече не е така, но го няма и „чудото“. Спомням си фразата на мой колега, споделена пред чужди туристи: „У нас е така“. А смятах, че този обект можеше да бъде включен в инициативата на Министерството на туризма за популяризиране на малко познати места у нас.

В градчето има ТИЦ, разработени са 10 маршрута с информация за дължината на прехода, степента на трудност, забележителности по пътя. Само на 10 км над града е изходният пункт за 7-те Рилски езера, до които може да се достигне по пешеходни пътеки или с лифт, отвеждащ туристите до хижа Рилски езера. В района има много хижи, водопади, прекрасни условия за пешеходен, СПА туризъм, балнеолечение.

Споделете вашето мнение:

Коментари (1)

  • Ех, Ваня, така ми се иска да нямаме поводи за фразата „У нас е така“, но доста често се налага да си го помислим и гейзерът, за съжаление е само един от многото примери. Истината е, че аз поне до сега не съм го виждала да изхвърля висока водна струя, а бях две последователни нови години там, специално заради минералната вода и кукерския фестивал на 1 януари. 😉