„Елевсина е неподправеното лице на Гърция: автентична, мълчалива, достойна. Може би това е нейното уникално предимство като една от трите европейски столици на културата през 2023 година, най-малката и най-древната.“ На 4 февруари официално гръцкият град Елевсина става европейска културна столица. Тази година щафетата се поема още от Тимишоара в Румъния и Веспрем в Унгария. Церемонията по откриването днес е вдъхновена от гръцката митология. С кораб по море ще пристигнат участниците в шоуто.В Елевсина, родния град на великия древногръцки поет Есхил ще се проведат 465 събития на 30 различни места. Античната Елевсина се намира в сърцето на съвременния град, който отстои само на 20 км. западно от Атина. Тук преди хиляди години хората са се опитвали да вникнат в тайните на смъртта с помощта на „Елевсинските мистерии“. Те са били най-важните ритуали на посвещаване в древна Гърция. С легендата за Деметра и дъщеря й Персефона древните гърци са си обяснявали смяната на сезоните и първопричината за появата на земеделието, тя е за пътуването между живота и смъртта и за срещата между майка и дъщеря. Персефона е открадната от Хадес, бога на подземното царство. Деметра–богинята на земеделието, обикаляйки да я търси, стига до Елевсина. Самият Зевс се намесва, за да я върне на обезумялата й майка, но успява да им даде само половин година съвместен живот. Въпреки това, от благодарност към царя на Елевсина-Келей, (който приютил Деметра в трудния момент), тя дава на сина му Риптолемос пшенични зърна, знания за земеделието и крилата колесница, за да може да ги разпространи сред хората. Келей построява мегарон-голяма зала, в нейна чест и това е първото елевсинско светилище, от 15в.пр.Хр., когато са учредени тържествено мистериите. Те били включени в официалния празничен календар на Атина и се провеждали два пъти годишно. Малките мистерии-през февруари и март. Големите мистерии-през септември и октомври, които продължавали 9 дни. За разлика от Орфическите мистерии тук можели да участват обикновени хора, мъже, жени, чужденци, роби, дори деца. Изискванията към тях били да нямат кръвна вина, т.е. да не са участвали в убийство и да разбират гръцки език, за да схванат казаното по време на ритуалите. Жреците били наследствени и са представители на два рода-Евмолпидите и Кериките. Част от тези учения дошли от древна Тракия, но били пригодени към света на елините. Затова елините смятали тракийските герои Орфей и Евмолп за свои духовни учители. На участниците в мистериите се предавали знания за безсмъртието на душата, за вечното умиране и раждане като божествен закон. Подготовката включвала въздържание от храни, упражнения в мълчание, молитви, ритуално пречистване с вода, заучаване на свещени разкази. По време на тези тайнства посвещаваните (мисти) докосвали свещени предмети, отпивали от свещени напитки. Чрез мистериите човек придобивал вечното покровителство на боговете, ставал по-мъдър и добър. Хиляди посветени са участвали в ритуала през толкова векове, но Елевзинските мистерии са обвити във воала на загадката, тъй като никой никога не е разкрил техните тайни и какво точно се случва по време на ритуала. Те се чествали без прекъсване в продължение на 2000 години, но били закрити като езически от император Теодосий през 4 век, когато християните разрушават светилището. С материали от него е построена базилика, посветена на Свети пророк Захарий. А на върха на Акропола е построена църквата „Въведение Богородично“ и Богородица става покровителка на мястото, което някога е било свещено на езическата майка на боговете-Елевсинската Деметра и дъщеря й- девата Персефона.