Хераклея Синтика – един по-общ обзор - Асоциация на екскурзоводите в България

Географско разположение

На 10 км. от гр. Петрич се издига планинското възвишение Кожух. То е част от кратера на някогашен вулкан, последно изригвал преди повече от 10 хил. години. Като наследство от тази вулканична дейност е останал един от най-горещите в Европа минерални извори (76 градуса) намиращ се в подножието на хълма в м. Рупите. От източната страна на Кожух тече р. Струма, а от юг р. Струмешница. Кожух е почти в центъра на Петричко-Санданското поле, част от долината на Средна Струма, ограничена от север от Кресненското, а на юг от Рупелското дефиле.

На южния склон на този хълм в древността се е разполагала Хераклея Синтика.

Откриването на археологическите останки на града

Повече от 100 г. историци и археолози търсят мястото на античния град, изучавайки писмени извори и древни карти. Изследователите го локализират на различни места, от околностите на Серес до днешния Сидерокастро. Останките от селището, които се намират на хълма Кожух най-често са определяни като Тристолос, Ортополис и Петра. Първите археологически проучвания, проведени през 1958 г. от Ат. Милчев, не дават ясен отговор за името на града и той приема, че това е описания от Тит Ливий главен град на медите Петра.

Едва през 2002 г. новооткрит епиграфски паметник дава на археолога Г. Митрев точното име на града – Хераклея Синтика (Стримонска). Мраморната плоча съдържа писмо на император Галерий от 308 г., което потвърждава градския статут и права на селището. Тя е спасена от иманяри, които са заловени на място при разкопаване на един от некрополите на града. Плочата е била преизползвана и е станала капак на гробница, в момента се съхранява в залата на Исторически музей Петрич.

Локализирането на града дава старт на археологическите разкопки и проучвания, които започват през 2007 г. под ръководството Л. Вагалински и продължават и до днес.

Обитателите на града

Все по-задълбочените исторически изследвания определят територията, която са обитавали тракийското племе синти в долината на Средна Струма. На юг те граничат с бизалтите, като естествена граница е планината Беласица. На запад пл. Огражден ги отделя от пеоните, а на изток р. Струма е естествена граница между тях и медите. Синтите населяват източните склонове на Огражден и Малешевска планина, на север до Кресненското дефиле.

Първото споменаване на синтите е с митологичен характер. Те са свързани с мита за бога на ковачите и огъня Хефест, който е изхвърлен от Олимп и пада на о. Лемнос. Там го приютяват синтийските мъже и го учат на металургия. За тях говори Омир в „Илиада“ и „Одисея“. Дали това са същите племена, които под напора на ахейците се изтеглят на континента и постепенно заемат териториите по течението на р. Струма или е просто съвпадение на имена (което не е необичайно), не може да се каже със сигурност. Синтите на о. Лемнос и синтите по течението на Струма са отдалечени в доста дълъг период във времето, като за първите няма реални писмени сведения. Истинско свидетелство за това племе дава Тукидит във връзка с описания от него поход на тракийския цар Ситалк през V в. пр. Хр., а по-късно и Страбон.

Македонски период

В средата на ІV в. пр. Хр. синтите вече са част от македонската държава, чиято източна граница се простира до р. Стримон. Хераклея Синтика става най-важният център на македонската царска власт в долината на Средна Струма. За нейното създаване също има спорове, но основавайки се на историческите факти, археологическите и нумизматичните данни от последните години, най-вероятно тя е основана от Филип ІІ в периода от 356-339 г. пр. Хр.. Той провежда целенасочена политика за укрепване на държавата, създавайки нови селища със смесено население, особено в граничните райони. Така освен траки в Хераклея живеят македони, гърци и други по-малки групи заселници (основно бивши военни), което става ясно от проучванията, проведени в градските некрополи. Тази политика се запазва и в следващите години – 310 г. пр. Хр. Касандър заселва 20 000 души от илирийското племе автариати, а през 179 г. пр. Хр., при управлението на Филип V и Персей усядат келти бастарни.

Хераклея Синтика едва ли е изградена на празно място от Филип ІІ. Има сведения за съществуващ преди това град – Синтия, който е бил династичен център за тракийското племе синти. От там идва втората част на името на града, докато първата е посветена на много почитания в античния свят герой Херакъл – смятан за митичния основател на македонската царска династия на Аргеадите.

Самото място на града също не е случайно. Възвишението Кожух дава стратегическа височина сред полето – лесно за отбрана и подходящо за наблюдаване на околността. Такъв терен е бил предпочитан и от траки, и от елини. Почти равната отдалеченост от Кресненското, Рупелското дефиле и Ключката клисура го поставя в центъра на долината на Средна Струма. На югоизток се намира пресечната точка на Струма и Струмешница, които в древността са текли по-близо до града. Тогава Струма е била доста по-пълноводна и има доказателства, че поне след Кресненското дефиле по нея са плавали кораби. Това я превръща в удобна „водна магистрала“ за превоз на стоки и хора до Егейско море, а мястото където се влива Струмешница е удобно речно пристанище (все още не са намерени доказателства). И не на последно място горещият лековит минерален извор, извиращ в подножието на хълма, също е причина за избора на място за заселване.

Хераклея Синтика започва своето развитие след военните и политическите реформи, които Филип ІІ налага в македонската държава. До неговото управление реалната власт в държавата се осъществява от хетайрите (водачите на аристократичните фамилии), като царя е силно зависим от тях, а народното събрание е почти фиктивно. В новообразуваните градове Филип налага демократичен начин на управление, като правото на гражданите да избират собствени магистрати, институции, градско законодателство и да събират месни данъци. Правото на глас се обвързва с участието във войската и така голяма част от населението може пряко да участва в управлението на града, дори и преселниците, които бързо престават да се чувстват чужденци и могат активно да участват в градския живот. Намирайки се на североизточната граница на македонското царство, Хераклея има задача да пази държавата най-вече от набезите на медите разположени на изток от Стримон. Това става повод за бързото нарастване на градската територия, за да може магистрати и представителите на царя бързо да рекрутират нужните попълнения за войската от повече околни селища.

Римска епоха

Начинът на управление, разширената територия и увеличаването на населението дават тласък на бурното развитие на Хераклея Синтика и го превръщат в голям градски център. Такъв го намират и римляните след ІІІ Македонска война през 168 г. пр. Хр., когато след битката при Пидна завладяват македонската държава. През 146 г. пр. Хр. след потушаването на поредния бунт Македония официално е обявена за римска провинция. Статутът и начина на управление на града се запазват, както и правото да поддържат войска, тъй като до 45 г., когато се създава провинция Тракия, Хераклея остава граничен град.

От този период е намерена и проучена част от представителна сграда в основата на хълма и две жилищни постройки. През 2019 г. в южния край на римския форум се показа красива стена от македонско време, която за сега е разкопана само на 23м от дължината ѝ. Все още не е известно нейното предназначение, като се предполага, че може да е част от голяма обществена сграда или да е ограждала централната част на града. Със сигурност тя няма защитни функции, тъй като е дебела само 50 см. Геофизични проучвания показват, че територията на града обхваща почти 10 кв. км. Той се е разполагал по целия южен склон на хълма, както и в неговото подножие. Въздушното лазерно сканиране (LiDAR) проведено през 2018 г., показа доста масивна структура на върха на хълма с площ 7 декара, което вероятно е акрополът, който е характерен за елинистическите градове.

През периода на управление на Принципата І-ІІІ в. Хераклея Синтика продължава устойчивото си развитие, въпреки няколкото регистрирани варварски нападения и опожарявания – открити са оловни тежести за прашки, върхове на стрели и топки за каменометна машина. През І век от източната страна се строи масивна защитна стена, която най-вероятно има аналог и от запад. Градът бързо се възстановява след нападенията и според проучванията на занаятчийския и жилищния квартал е в икономически подем. Намерена е работилница за теракотени маски, глинени съдове, лампи и тъкани. През І-ІІ в. градската територия на Хераклея намалява, тъй като част от нея е предоставена за управление на новосъздадения град Партикопол (под днешния Сандански), но намалява и нуждата от поддържане на армия, тъй като Македония вече не е външна провинция.

Около 270 г. в града се предприема мащабно преустройство на централната градска част и нейната канализация. Археологическите разкопки до сега са разкрили най-добре именно този период. Устойчивото развитие на града през годините на неговото съществуване, запазват мястото, на което са се разполагали площадът и централните административни сгради.

В северозападната част, в основата на хълма е разположена голяма гражданска базилика. От север стените ѝ са запазени на височина 5 м.. В югозападния ѝ ъгъл има вътрешно помещение, използвано за тоалетна, а под нея е изграден голям колектор за отходни води. Тази сграда е приютявала булето на града, в което са взимани административните решения и съда, съставен от избрани магистрати. Те се настанявали на стъпаловидна трибуна до западната стена на помещението. Стените са били покрити с мазилка и оцветени, в долната част е запазен червеният цвят. Външно представителните сгради са били облицовани с мраморни плочи, малка част от които са запазени.

Централният вход на базиликата, насочен на изток излиза на голяма търговска улица, съставена от 15 помещения. Редуват се три магазина, светилище и отново три магазина. Най-интересно се оказа второто светилище посветено на Немезида – богиня на бързото възмездие. Открити са части от няколко оброчни плочки свързани с нейния култ, които се съхраняват в Исторически музей Петрич. Като войнствена богиня тя е била много почитана от военни и гладиатори. В източна посока улицата завършва с друга, най-вероятно също административна сграда.

Търговската улица оформя северният край на форума, който е с правоъгълна форма и заема площ от 2 500 кв. м., от нея до площада се слиза по масивни мраморни стъпала. На върха на стъпалата е имало колонада, която е поддържала керемидения покрив изграден над улицата, целта е била да пази посетителите и от дъжда, и от силното слънце. Така покрай северната страна на площада строителите му са оформили покрит коридор, наречен портик. Колоните с коринтски капители са носели хоризонтални мраморни украсени архитрави, върху които са били положени мраморните блокове с водостоци за оттичане на дъждовните струи, стичащи се по керемидения покрив – водата e бликала от пастта на скулптирани лъвски глави.

Форумът е покрит с варовикови плочи с различна големина, някои от които са преизползвани от първия римски форум, който е на дълбочина от половин метър под втория. Това не е необичайно, особено за такова мащабно преустройство. Новия площад почти напълно съвпада с границите на втория, като това се наблюдава и в масивните подпорни стени изградени от изток под него, с цел укрепване на терена, поради голямата денивелация. От юг има дълга сграда, вероятно с обществено предназначение, а западната част все още не е проучена.

В този период продължават да функционират занаятчийският и жилищният квартал, разположени над търговската улица. До тях се стига по масивни, стръмни каменни стълбища, разположени в източния и западния край на улицата (това е запазено).

Разрушителните земетресения

През 388 г. времето на разцвет рязко прекъсва с опостушителното земетресение от 8,8 по Рихтер, което разтърсва долината на Средна Струма. Хераклея Синтика е засегната най-силно. След труса градът е залят от силна приливна вълна от река Струмешница, което допринася за още по-големи поражения, особено в ниската част. На места под южният край на форума има повече от 2 м. речни отлагания.

Разрушенията са толкова големи, че градът никога вече не може да се възстанови. Най-вероятно по-богатата част от населението просто се премества. Хората, които остават се опитват да продължат живота си. За това свидетелства четвъртият жилищен период.

Големите административни сгради сменят своето предназначение, като са използвани за стопански или жилищни нужди, като са преграждани на по-малки помещения (сградата на юг от форума). Част от магазините от западната страна на търговската улица са преградени с висок праг и продължават да се използват най-вероятно за жилища. Това е направено с цел да се вдигне нивото им над разрушенията, които остават от срутените стени и падналия покрив на портика. В източната част магазините са почти напълно разрушени.

Около 395 г. към административната сграда в източния край на търговската улица е достроена апсида и тя се превръща в християнски храм. Това ясно показва ранното проникване на християнството в Хераклея. От V в. има няколко погребения около базиликата, като някои са направо във форума, който вече не се използва като такъв.

Опитът на хераклейците да продължат живота си след голямото разрушение ясно се забелязва при проведените през 2019 г. разкопки около отвора на голямата канализация. Тази сравнително по-ниска част съвсем близо до форума и портика, който е изцяло разрушен, става удобно място за изхвърляне на масивни отломки, които не могат да се използват. Така там са намерени архитрави, козирки, бази от колони и незавършени капители. На същото място са намерени и части от две женски статуи.

През 425 г. градът е разтърсен от още едно, не толкова силно земетресение, отново придружено с приливна вълна. Това допълнително усложнява живота. Наблюдават се нови опити за презастрояване.

В началото на VІ в. при управлението на Юстиниан І са последните сведения за плащане на данъци от Хераклея Синтика. Няма сигурни сведения какво е предизвикало окончателното напускане на града. В този период на Балканите върлува чумна епидемия, която унищожава 40% от населението и засяга и самия император. Също така това е времето, в което и по поречието на Средна Струма проникват славянските племена.

Така приключва след почти 1000 години живота в Хераклея Синтика, от които повече от 700 са на развитие и разцвет. Археологическите разкопки ще разкрият още много подробности за този живот.