СЕДЕМ и производните му числа се възприемат като сакрални в юдаизма и в еврейската мистика.
Седем са дните на Сътворението на света; седем са Заповедите, който получава Ной; седем са олтарите издигнати от Патриарсите в Обетованата земя; седем са кандилата на седмосвещника от божия Храм; седем са небесата, седем са континентите, седем са ханаанските народи, седем са плодовете на Ханаанската земя; по седем дни са трите големи празника, седем по седем са дните от излизането от Египет и приемането на Закона; седем по седем години е юбилей, седем пъти булката обикаля младоженеца, седем дни се празнува сватба, седем дни се оплаква мъртвец..
Седмият ден е денят за почивка; всеки седми ден Ной изпраща гълъб към сушата; на седмата година робите получават свободата си; на седмата година земята почива и не се обработва; на седмото небе са праведниците…
Седем е духовната сила, която вдъхва живот и одухотворява материята – седем е измерение, което задвижва механизма на връзката между четирите хоризонтални посоки на света и вертикалната двупосочна линия към небето и към земята.
Уникално в Йерусалим е навечерието на седмия ден и посрещането на Събота – Шабат. Материалният свят и светската суета преминават в състояние на пауза и покой. Градът утихва, улиците стават по-широки, появяват се звезди..
… Имало едно време седем братя. Дошло време да се женят. Тръгнали те да си търсят жени. Вървели, вървели, минали една висока планина. Гледат — насреща им иде змей…