Пловдив ще бъде европейска столица на културата през 2019 година. Това го знаем всички. Много неща се случват в нашия град и много не се случват. Но покрай еуфорията на националния празник 3-ти март, използвайки празничната суматоха, собствениците на една стара сграда- един от многобройните тютюневи складове разположени в близост на улица „Иван Вазов“, свързваща централния площад с централна гара, решиха да я съборят. А тя е част от историята на Тютюневия град, част от недалечното историческо минало на Пловдив. И когато багерите „захапаха“ здравите стени с красиви фасади, макар и в неработни дни, имаше хора които забелязаха и сигнализираха за вандалските действия.
Днес, в утринните часове на 7 март, първия работен ден от седмицата, хора с будна гражданска съвест се събраха да протестират. Да, но малко късно… Част от стените бяха разрушени. А че тази сграда „си отиваше“, бе видно отдалече и от няколко години се знаеше, че е оставена на изживяване. Първо изчезнаха керемидите от покрива, после се превърна в сметище и стоеше тъжна и изоставена на място, където някои от тези складове бяха обновени и се използват функционално с различно предназначение.
Младите протестиращи отнесоха част от тухлите пред сградата на кметството в знак на несъгласие и протест. Не разбрах дали ще послужат за паметник на главния архитект на града или на кмета. Първият излезе и даде някакви неясни обяснения, а в 10.30ч. беше ред на кмета. Трябваше му време, за да си измисли някакви оправдания. Е, така стоят нещата в бъдещата европейска столица на културата.
Дали ще стигне времето и средствата, за да бъдат запазени и други исторически сгради с подобна съдба, продадени и раздадени на този и онзи в безвремието, в което живеем? Ние, хората които милеем за Пловдив сме тук и няма да позволим това да се случи.